1.
Искрящата ти щедра светлина
с копринен лъх сърцето ми обвива.
Усещайки неземна топлина
съдбата ми със порива се слива.
Душата ми душата ти открива
в небето, по земята, във водата.
Вестителка си ти на пролет жива
и с твоят дъх усмихват се цветята.
В гората, чувам, шумолят листата,
по клоните е лек и мек южнякът.
Поляга замечтано по полята
на бъдещето вечно, ето - магът.
Надеждата отново по света
роди се от лазурна бистрота.
2.
Роди се от лазурна бистрота
в очите ти и вярата пресвята.
Погледнеш ли със изгрев в утринта
е свежест всеотдайна за душата.
До вчера чудостта ти непозната
бе скрита в дебрите на зимен плен.
Но лъч космичен, знак на свободата,
събуди те от тъжен сън студен.
Сега бъди живота устремен
към творческите благи висини.
Зад теб остава адът блед, сломен,
пред теб безчет са плодоносни дни.
Ти заслужаваш приказна страна.
Илюзия не си, а - с чар жена.
3.
Илюзия не си, а - с чар жена,
разперила крилете си в безкрая.
Гласът ти след студена тишина
звучи мажорно, мило, до омая.
Не се опитвам аз да разгадая
вълшебството, което в тебе има.
Мистично, влюбено ще те мечтая
и ще вървя към моята любима.
Със сила необятна, несломима
извирай от недрата романтични.
В балетите на феите си прима,
княгиня си във одите лирични.
Запалва ми все повече гръдта
най-хубавата, ведра доброта.
4.
Най- хубавата, ведра доброта
погалва дните с ангелско перце.
Сияе до екстазност нежността
от бялото усмихнато лице.
Туптящото ти пламенно сърце
дарява обичта си без остатък.
Рисуващо - извайващи ръце
изпълват с колорит уханно сладък.
След бурите посели безпорядък
хармонията с тебе се завръща.
Не зная как, но ти успяваш някак.
Без теб природата не ще е съща.
Бъди дъга и живата вода.
Аз искам ти да грееш с любовта.
5.
Аз искам ти да грееш с любовта
пулсиращо покриваща земята -
да се стопи от твоя дъх леда,
да потече ликуващо водата.
В реките бързи и във езерата
да плуват рибите в русалков свят,
да бъдат в изобилие полята -
да разцъфтява чудно цвят до цвят.
И в нощите безгрижно да блестят
звездите с обаянието вечно.
Кометите с късмет да полетят
към щастието не така далечно.
Струи поезия в следи нетленни
римувана от думи откровени.
6.
Римувана от думи откровени,
природата благоговее в стих.
В горите сред клонаците зелени
за тебе славеят не ще е тих.
Не ще е с песните животът лих
и лее се на птичето гласчето.
За кой ли път пореден аз открих,
че ти си дъщерята на небето.
В очите ти е раят и в сърцето,
и във душата ти светът е чист.
Не бива орисията проклето
да те почерня от коварна вис.
Чрез твоят чар и твоята мечта
април сега е чудна красота.
7.
Април сега е чудна красота,
докоснат пак от дланите ти свежи.
Поливат капки топли на дъжда,
виж - всеки стрък и цвят, и ствол - с копнежи.
Дърветата овощни са в растеж и
разлистват се тъй розови, тъй бели.
Когато спрат обилните валежи
с лъчите и дъгите са изгрели.
Реките с водопади зашумели
огласят планини и долини.
Орлите са високо полетели,
жребци препускат в пъстри равнини.
Посланията ти са вдъхновени,
денят е със цъфтежи неизменни.
8.
Денят е със цъфтежи неизменни
и пролетта избира твоя лик.
За храмовете тайнствено свещени
излъчването ти е ярък пик.
Молитвите на елфите са миг
от химните на майката Земя
и одите за жаркия Светлик
прокуждат смъртоносната тъма.
Към бъдни върхове да се стремя
от повика е на вълшебен глас.
Над мене буря не една гърмя,
но вярвайки във теб не спрях за час.
Ще водят все така благословени
и утре мислите ти съкровени.
9.
И утре мислите ти съкровени
ще бдят след залезите, във съня.
И блянове безброй, неутолени,
екстазно ще целуват с топлина.
Пречистена от болка и вина
душата ти желая да светлее.
И с волен плам от лявата страна
сърцето ми сърцето ти лелее.
Градивната любов безспир умее
да вярва силно и да съчетава.
Мелодия със стих ведно живее
и красотата се обогатява.
Надвили струни звънки зъл покров
отново ще възраждат с бодър зов.
10.
Отново ще възраждат с бодър зов
и лятото узряващо мечтите.
Над нивите лазурен небослов
ще зажарей обичащо с лъчите.
В очакването си за бъднините
покълват семена и разцъфтяват.
Прашец вълшебен сбират пак пчелите -
в труда си, за меда си, се вглъбяват.
Ухания навред се забавляват
и в клони, и в градини, по полята.
На пролетта си чест сега отдават
дърветата и храстите, цветята.
Предчувствие за танци съвършени
на май даряват розите червени.
11.
На май даряват розите червени
усещане за ритъм и романс,
и вишневи цветчета вдъхновени
опиват със изящество до транс.
И има всичко милионен шанс
да бъде на Земята, да проглежда.
В сърцата и в растенията танц
е на живота с истинска надежда.
Глава пред трудностите си не свежда
ни твар една и бори се, и диша.
С копринено сатенена одежда,
изцяло в бяло, чародей е с грижа.
С магия чудна праща ти любов -
омаен аромат по- влюбен, нов.
12.
Омаен аромат по- влюбен, нов
към теб върви и плува, и лети.
Не ще го спрат ни вятърът суров,
ни пропастта, ни мътните води.
На моят дух труда не се щади
и клетвите си с песента изричам,
в молитвите ми божество бъди,
аз вярата си все на теб обричам.
И не напразно, мисля, се увличам
по дивната ти красота мечтана.
В очакване и в блян ще те обичам,
и в пътя търсейки те ще остана.
Пази ме ти, от всички луди блудства,
вестителко добра на нежни чувства.
13.
Вестителко добра на нежни чувства
криле на птица- жар пак разпери -
от твоят полет пламъка да вкусва
сърцето ми и вярно да гори.
Душата си със слово отвори
и висини далеч, недостижими,
погалвайки ги чудно покори
с перата поетични и любими.
До днес небесни светове незрими
показвай ни с усмивката на рая
и с погледа си разстопявай зими,
и укротявай бурите в безкрая.
Извън властолюбивите кощунства -
ах, как ме сливаш с твоите изкуства.
14.
Ах, как ме сливаш с твоите изкуства
обагряйки прекрасно, благородно.
Безсилни са пияните безумства
пред съществото ти така свободно.
И хищна птица, хищното животно
смиряват се пред тебе възхитено.
Ти даваш сили на дървото плодно -
череши сладки ще са пак в червено.
Стъблото на лалето наранено
от погледа ти само се изправя.
Любов си ти и в синьо извисено
за теб небето пее химн в прослава.
Прогонва тъмна облачна стена
искрящата ти, щедра светлина.
15. МАГИСТРАЛ
Искрящата ти, щедра светлина
роди се от лазурна бистрота.
Илюзия не си, а с чар жена -
най- хубавата ведра доброта.
Аз искам ти да грееш с любовта
римувана от думи откровени.
Април сега е чудна красота,
денят е със цъфтежи неизменни.
И утре мислите ти съкровени
отново ще възраждат с бодър зов.
На май даряват розите червени
омаен аромат по-влюбен, нов.
Вестителко добра на нежни чувства -
ах, как ме сливаш с твоите изкуства.
© Асенчо Грудев Всички права запазени