Спам
Тя познаваше всичките думи –
той не знаеше нищо за тях...
вечер редеше единици до нули
да обгърне съня ù със смях…
и покълнал до обич в ръцете ù
все замръкваше в сини вълни
да заплита с усмивка по видело
топъл дъжд с разпилени коси…
и крилете ù кърпеше с вяра
някак тихо бзмълвен и сам
и зашиваше всеки остатък
пак отляво до празното в плам...
... а познаваше всички пътеки –
тя не знаеше нищо за тях
той редеше ù нули... навярно
още бърше сълзите ù в спам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
