Тя познаваше всичките думи –
той не знаеше нищо за тях...
вечер редеше единици до нули
да обгърне съня ù със смях…
и покълнал до обич в ръцете ù
все замръкваше в сини вълни
да заплита с усмивка по видело
топъл дъжд с разпилени коси…
и крилете ù кърпеше с вяра
някак тихо бзмълвен и сам
и зашиваше всеки остатък
пак отляво до празното в плам...
... а познаваше всички пътеки –
тя не знаеше нищо за тях
той редеше ù нули... навярно
още бърше сълзите ù в спам...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
