Спартак
Насред видения и глъч, смут всеяли в съня ми,
в една вековна, страшни тайни скътала, гора,
нощта поведе ме за поход по незнайни друми -
със мисъл тръгвам, че във края има светлина!
И чух, там... Някъде - проскърцваха Вериги,
а после шепотът преля се - в плач и викове
и вече в лепкавия сумрак - различавах роби,
в стенания поели път - към чужди градове!
Един от тях – широкоплещест, още строен,
пред легиона крачеше - без страст, а после,
съзрях го пак - великолепен мъж, Достоен!
Арената бе станала за него - бойното поле!
А момъкът... ревеше плебса, там - Спартак,
непобедим герой бе, в Амфитеатъра на Рим,
ведно със меч изпращаше на всички - Знак,
за свойта сила, ловкост - и пронизващ Ум!
Роден е бил навярно той - и за да бъде Воин,
но... как, все да живее в клетка - таз Мечта?
И сторил армия - от прост народ, безброен,
със меч и кръв реши - да отвоюва Свобода!
Една Душа - уви, прости се... с Гладиатор,
една Съдба се срина - във двуметров Ров,
от боговете - тоз Храбрец ни бе изпратен:
Човек, да помним, Ний - не означава...Роб!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Колев Всички права запазени
