koli4a (Никола Апостолов)
1367 3273
5.09.2018 г., 14:14 ч.

Спасение 

  Поезия » Гражданска
320 0 4

Отдавна затворих панелка с ключа

и заживях спокойно в къща с двор.

И няма що пред тебе да го суча:

признавам, че видях и доста зор.

И в двора бързо никне ми тревата,

но не отглеждам корен на домат.

Пред цветен телевизор от кревата

аз псувам този грозен маскарад.

И имах кучка вълчата порода...

Сега съм с черен лъскав котарак.

И той със умиление и сгода

кожухчето си търка в моя крак.

И слушам, гледам как е по селата

със запустели къщички и двор...

А тука аз - в града и в махалата,

проклинам политическия тор.

И вместо да съм с "шапка на тояга"

в квартала подозрителен и тих,

във мене недоволството се впряга

и за щурчето аз написвам стих.

И пак в просъница след новините,

признавам вече смело, срам - не срам,

при тъй стъжнили се във мене дните

спасявам се във глътките "Бляк рам"!

 

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??