Спасение
Отдавна затворих панелка с ключа
и заживях спокойно в къща с двор.
И няма що пред тебе да го суча:
признавам, че видях и доста зор.
И в двора бързо никне ми тревата,
но не отглеждам корен на домат.
Пред цветен телевизор от кревата
аз псувам този грозен маскарад.
И имах кучка вълчата порода...
Сега съм с черен лъскав котарак.
И той със умиление и сгода
кожухчето си търка в моя крак.
И слушам, гледам как е по селата
със запустели къщички и двор...
А тука аз - в града и в махалата,
проклинам политическия тор.
И вместо да съм с "шапка на тояга"
в квартала подозрителен и тих,
във мене недоволството се впряга
и за щурчето аз написвам стих.
И пак в просъница след новините,
признавам вече смело, срам - не срам,
при тъй стъжнили се във мене дните
спасявам се във глътките "Бляк рам"!
© Никола Апостолов All rights reserved.
