koli4a (Никола Апостолов)
1367 3273
Sep 5, 2018, 2:14 PM

Спасение 

  Poetry » Civilian
319 0 4

Отдавна затворих панелка с ключа

и заживях спокойно в къща с двор.

И няма що пред тебе да го суча:

признавам, че видях и доста зор.

И в двора бързо никне ми тревата,

но не отглеждам корен на домат.

Пред цветен телевизор от кревата

аз псувам този грозен маскарад.

И имах кучка вълчата порода...

Сега съм с черен лъскав котарак.

И той със умиление и сгода

кожухчето си търка в моя крак.

И слушам, гледам как е по селата

със запустели къщички и двор...

А тука аз - в града и в махалата,

проклинам политическия тор.

И вместо да съм с "шапка на тояга"

в квартала подозрителен и тих,

във мене недоволството се впряга

и за щурчето аз написвам стих.

И пак в просъница след новините,

признавам вече смело, срам - не срам,

при тъй стъжнили се във мене дните

спасявам се във глътките "Бляк рам"!

 

© Никола Апостолов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??