13.11.2019 г., 20:29

Спасение

502 0 0

С окови ме държат в клетка,

а лошото ме дебне в ъгъла,

готово да ме сграбчи с мощните си пипала.

Душата ми, уж добра е, но злото

иска да я притежава,

безмилостно привличащо го.

В капан съм и няма измъкване,

а злотото просто е наречено "депресия''.

С окови ме държат в клетка,

а помощ нийде не приижда.

Отчаяна, скована аз лежа в удобната си клетка.

Спасение ще дойде някога,

спасение за моята душа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Bez ime Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...