Nov 13, 2019, 8:29 PM

Спасение

  Poetry » Other
503 0 0

С окови ме държат в клетка,

а лошото ме дебне в ъгъла,

готово да ме сграбчи с мощните си пипала.

Душата ми, уж добра е, но злото

иска да я притежава,

безмилостно привличащо го.

В капан съм и няма измъкване,

а злотото просто е наречено "депресия''.

С окови ме държат в клетка,

а помощ нийде не приижда.

Отчаяна, скована аз лежа в удобната си клетка.

Спасение ще дойде някога,

спасение за моята душа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Bez ime All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....