14.10.2015 г., 20:39 ч.

Спасение 

  Поезия
1024 0 13

 

Да беше есен...

 

... щях да извървя
последния ти полет

към земята

и с всичките окапали листа
и с всичките ти думи –
вместо вятър
обгърнала бих

тъжните остатъци
на обич
болка

и вина

с ръцете ти
с безмълвните израстъци
на утрини

замръкнали

в следа...

да беше път...

 

и него бих пребродила
до края му
до следващ мизансцен
до всичките посоки –
вместо вяра...
... до струните

пресипнали
в рефрен...

бих влачила до скъсване крилете си
до следващия полъх

на нощта...

а после като есен

по ръцете ти
последната ти обич...

 

да спася...

 

 

© Бехрин Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ... освен ако не могат да плуват, Джак!
  • Странно в неисвестен, всеизвестен общ фон...но на мен, през годините, ми стана ясно- понякога и доста често, любовите ни хич не им е до криле - те имат своите хриле и потъват все по-дълбоко, Бехрин...

    Джак
  • Много хубав стих!Поздравления!
  • Благодаря!
  • Прекрасен стих
  • Поздравявам те за чудесния стих! Прочетох с удоволствие!
  • Красиво е, Ани... чух я няколко пъти и много ми хареса...
    Всъщност думите ми си имат друго темпо... както и да е... благодаря ти!
  • https://www.youtube.com/watch?v=ijKuoVoEB84

    Бети, това ти стихотворение звучи страхотно, прочетено на фона на тази музика!
    Сякаш музиката изтръгва тъгата от думите ти!
  • "бих влачила до скъсване крилете си" - много страст и сила! Комплименти, Бети!
  • ... дали да не го продължа, Дочка

    Благодаря ви!
  • Много хубаво!
    Поздрав, Бети!
  • "Да беше есен..."
    Граница на чувствата
    в изплетени от лятото измами.
    Под тежестта на спомените рухна
    прозрачното небе на същността ми...

    Благодаря, Вълшебнице!
Предложения
: ??:??