Спасение
Да беше есен...
... щях да извървя
последния ти полет
към земята
и с всичките окапали листа
и с всичките ти думи –
вместо вятър
обгърнала бих
тъжните остатъци
на обич
болка
и вина…
с ръцете ти
с безмълвните израстъци
на утрини
замръкнали
в следа...
да беше път...
и него бих пребродила
до края му
до следващ мизансцен
до всичките посоки –
вместо вяра...
... до струните
пресипнали
в рефрен...
бих влачила до скъсване крилете си
до следващия полъх
на нощта...
а после като есен
по ръцете ти
последната ти обич...
да спася...
