3.06.2008 г., 15:29

Спасение

766 0 3

Когато в нищо не намираш смисъл,

когато светът ти изгуби значение,

повикай ме тихичко в своята мисъл -

ще съм твоето мирно и свято спасение.

 

Когато не виждаш да има надежда,

когато потъваш в черна мъгла,

аз ще дойда бяла, тиха и нежна,

малко слънце да ти донеса.

 

Когато те мъчи изгаряща жажда,

ще ти нося на капки дъжда

и малко по малко аз ще те раждам -

ще поникнеш на моя земя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...