Когато в нищо не намираш смисъл,
когато светът ти изгуби значение,
повикай ме тихичко в своята мисъл -
ще съм твоето мирно и свято спасение.
Когато не виждаш да има надежда,
когато потъваш в черна мъгла,
аз ще дойда бяла, тиха и нежна,
малко слънце да ти донеса.
Когато те мъчи изгаряща жажда,
ще ти нося на капки дъжда
и малко по малко аз ще те раждам -
ще поникнеш на моя земя.
© Миглена Цветкова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
