katenstain (Екатерина Глухова)
156 188
13.07.2011 г., 0:18 ч.

Спасение 

  Поезия » Философска
487 0 3

Спасение

 

Думите изчезват в тишината.

Сянката се крие зад мъгла.

Танцуващите силуети изчезват.

Над душата ми се спуска мрака.

 

Изморената болка се промъква.

Полазва тялото ми и попива бавно.

Усещам как ме обладава.

И после тихо ме завладява.

 

Стъпки тихи се долавят.

С черна роба  приближава.

Гостенка неканена се появява.

( СМЪРТТА.)

Болното тяло покорява.

 

Взима грозната душа.

Разпокъсана и боса.

Отвежда я във вечността.

Да не бъде повече сама.

 

© Екатерина Глухова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??