13.07.2011 г., 0:18

Спасение

654 0 3

Спасение

 

Думите изчезват в тишината.

Сянката се крие зад мъгла.

Танцуващите силуети изчезват.

Над душата ми се спуска мрака.

 

Изморената болка се промъква.

Полазва тялото ми и попива бавно.

Усещам как ме обладава.

И после тихо ме завладява.

 

Стъпки тихи се долавят.

С черна роба  приближава.

Гостенка неканена се появява.

( СМЪРТТА.)

Болното тяло покорява.

 

Взима грозната душа.

Разпокъсана и боса.

Отвежда я във вечността.

Да не бъде повече сама.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Глухова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...