Спасение
Думите изчезват в тишината.
Сянката се крие зад мъгла.
Танцуващите силуети изчезват.
Над душата ми се спуска мрака.
Изморената болка се промъква.
Полазва тялото ми и попива бавно.
Усещам как ме обладава.
И после тихо ме завладява.
Стъпки тихи се долавят.
С черна роба приближава.
Гостенка неканена се появява.
( СМЪРТТА.)
Болното тяло покорява.
Взима грозната душа.
Разпокъсана и боса.
Отвежда я във вечността.
Да не бъде повече сама.
© Екатерина Глухова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
