Спасение

Jul 13, 2011, 12:18 AM

Poetry » Phylosophy

441 0 3

Спасение

Думите изчезват в тишината.

Сянката се крие зад мъгла.

Танцуващите силуети изчезват.

Над душата ми се спуска мрака.

Изморената болка се промъква.

Полазва тялото ми и попива бавно.

Усещам как ме обладава.

И после тихо ме завладява.

Стъпки тихи се долавят.

С черна роба приближава.

Гостенка неканена се появява.

( СМЪРТТА.)

Болното тяло покорява.

Взима грозната душа.

Разпокъсана и боса.

Отвежда я във вечността.

Да не бъде повече сама.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

katenstain (Екатерина Глухова)

2011-07-13T17:02:48+03:00

БЛАГОДАРЯ ВИ!!!
hagi (Боряна)

2011-07-13T15:44:51+03:00

Ех, че разкъсващо, но наистина е хубаво!!!!
Katriona (Кети Рашева)

2011-07-13T13:45:49+03:00

Грозно е умиращото тяло, в човешката душа винаги има и по нещо скътано, нещо красиво!