29.07.2007 г., 15:56

Спасение

1.5K 0 5

Красива нощ със нежно вдъхновение,
морски бряг и лунно отражение,
нашепват страст и болка,
като морското вълнение.
Сега сме ти и аз,
между нас едно съмнение.
Дали това е любовта,
или просто някакво видение?!
Мълчим и търсим думи,
по-скоро обяснение,
дали се свършва с нас
или ще има продължение?
Сега ме хващаш за ръка,
поглеждаш ме с доверие
и тръгваме по лунната пътека,
това е нашето спасение!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милица Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...