Красива нощ със нежно вдъхновение,
морски бряг и лунно отражение,
нашепват страст и болка,
като морското вълнение.
Сега сме ти и аз,
между нас едно съмнение.
Дали това е любовта,
или просто някакво видение?!
Мълчим и търсим думи,
по-скоро обяснение,
дали се свършва с нас
или ще има продължение?
Сега ме хващаш за ръка,
поглеждаш ме с доверие
и тръгваме по лунната пътека,
това е нашето спасение!
© Милица All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
