Тези алени окови –

силата непобедима.

Те са моето спасение,

но и мойта страшна гибел.

В сладък плен пороби мене

таз любов проклета.

Аз я търсих и намерих 

ала тя погубва мене

Кой не би те пожелал 

тебе захарната роза.

Кой не би поискал само 

да те зърне, ако може.

С тези алени окови –

силата непобедима.

Тя сега запали в мене 

огън, ярост несломима.

Пожарът ключ е

за човешката душа,

но гориш ли ти, ще знаеш –

любовта е свобода.