1.06.2020 г., 9:19

Спасение от тръни

840 0 0

Тези алени окови –

силата непобедима.

Те са моето спасение,

но и мойта страшна гибел.

 

В сладък плен пороби мене

таз любов проклета.

Аз я търсих и намерих 

ала тя погубва мене

 

Кой не би те пожелал 

тебе захарната роза.

Кой не би поискал само 

да те зърне, ако може.

 

С тези алени окови –

силата непобедима.

Тя сега запали в мене 

огън, ярост несломима.

 

Пожарът ключ е

за човешката душа,

но гориш ли ти, ще знаеш –

любовта е свобода.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джеймс Диин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...