20.09.2022 г., 11:34

Спасение ( по Милена Голева)

689 1 1

Няма да те спасявам

Ти можеш сам да се спасиш

и имаш сила голяма

на всичко да устоиш

 

Няма да те поправям

защото не си повреден

Животът трънлив, но прекрасен

ще бъде отново за теб

 

Няма да те лекувам

Аз виждам твоята цялост

защото ти съществуваш

в прослава на Бога у себе си

 

Но ще вървя аз със тебе

през мрак и през тъмнина

докогато си спомниш

своята светлина

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...