14.04.2006 г., 23:30

СПАСИ МЕ САМОТА

956 0 7
Спаси ме самота от сивото безвремие,
аз искам да изкажа едно различно мнение.
Попаднах в силна буря, направо в ураган.
Не искам даже с мисълта да се завърна там.
А трябваше от нея всичко аз да взема.
Тя обеща ми рая за който не прогледнах.
Дали го има или нама?
Спаси ме самота от тежката ми рана.
Нещастник ли съм или вярвам
в неща, в който никой друг не вярва?
Щом подсъзнателно желая рая,
макар, че окончателно настъпи края.
Измъчвам ли се като някой мазохист?
Или тя бе само празен лист...
Спаси ме самота от мойта тиха лудост,
защото любовта за мене не направи чудо.
Спаси ме самота от сивото безвремие
на едно доста странно поколение.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниел Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стихотворението ти е прекрасно!!! Чета го в момент на лично изтезание и с огромна самота в сърцето си. Мисля, че това е най- пдходящият момент, в който трябваше да го прочета. Повярвай наистина е прекрасно!!!!!!!
  • Любовта, а не самотата ще ни спаси от сивото безвремие на едно доста странно поколение. Повярвай в нея!
  • Не вървам, че самотата може да спаси, но тя може да успокои, според мен или да направи болката от чуждото безразличие или неразбиране по-приглушена и по-поносима! Не зная дали съм прав...
  • Харесва ми,но кое е Раят?Бягствота ли?Може и да си прав!Рибаря
  • "Нещастник ли съм или вярвам
    в неща, в който никой друг не вярва?
    Щом подсъзнателно желая рая,"
    Щастливец си,повярвай ми!
    Браво!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...