СПАСИ МЕ САМОТА
аз искам да изкажа едно различно мнение.
Попаднах в силна буря, направо в ураган.
Не искам даже с мисълта да се завърна там.
А трябваше от нея всичко аз да взема.
Тя обеща ми рая за който не прогледнах.
Дали го има или нама?
Спаси ме самота от тежката ми рана.
Нещастник ли съм или вярвам
в неща, в който никой друг не вярва?
Щом подсъзнателно желая рая,
макар, че окончателно настъпи края.
Измъчвам ли се като някой мазохист?
Или тя бе само празен лист...
Спаси ме самота от мойта тиха лудост,
защото любовта за мене не направи чудо.
Спаси ме самота от сивото безвремие
на едно доста странно поколение.
© Даниел Стоянов All rights reserved.
или да направи болката от чуждото безразличие или неразбиране по-приглушена и по-поносима! Не зная дали съм прав...