Apr 14, 2006, 11:30 PM

СПАСИ МЕ САМОТА

  Poetry
962 0 7
Спаси ме самота от сивото безвремие,
аз искам да изкажа едно различно мнение.
Попаднах в силна буря, направо в ураган.
Не искам даже с мисълта да се завърна там.
А трябваше от нея всичко аз да взема.
Тя обеща ми рая за който не прогледнах.
Дали го има или нама?
Спаси ме самота от тежката ми рана.
Нещастник ли съм или вярвам
в неща, в който никой друг не вярва?
Щом подсъзнателно желая рая,
макар, че окончателно настъпи края.
Измъчвам ли се като някой мазохист?
Или тя бе само празен лист...
Спаси ме самота от мойта тиха лудост,
защото любовта за мене не направи чудо.
Спаси ме самота от сивото безвремие
на едно доста странно поколение.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниел Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Стихотворението ти е прекрасно!!! Чета го в момент на лично изтезание и с огромна самота в сърцето си. Мисля, че това е най- пдходящият момент, в който трябваше да го прочета. Повярвай наистина е прекрасно!!!!!!!
  • Любовта, а не самотата ще ни спаси от сивото безвремие на едно доста странно поколение. Повярвай в нея!
  • Не вървам, че самотата може да спаси, но тя може да успокои, според мен или да направи болката от чуждото безразличие или неразбиране по-приглушена и по-поносима! Не зная дали съм прав...
  • Харесва ми,но кое е Раят?Бягствота ли?Може и да си прав!Рибаря
  • "Нещастник ли съм или вярвам
    в неща, в който никой друг не вярва?
    Щом подсъзнателно желая рая,"
    Щастливец си,повярвай ми!
    Браво!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...