Спасителна форма
Минавах си по главната (във нета),
така спокойно и замислено вървях,
превключила на скорост римотрета,
когато поздрав странен там съзрях…
Пишеше „Здравей, как си, Красота?”
Стъписах се… За мен ли се отнася?!
Оглеждам се – тук друга няма… да!
Е, ще отвръщам (надроби си каша)
Предполагам… сте се припознали.
Не ми е името ни Красота, ни Блян...
Мама и татко друго име са ми дали,
харесвам си го (и наизуст го знам).
Така че, отминете ме, продължете
и въпросната (как беше?) Красота
на друго място Вий си потърсете...
Простете и ме извинете! Та така…
Така приключих (мислих си поне)
с въпросната, стигнала ме грешно.
Съсредоточих сетивата за… О, не!
Пак същият… И скайп иска, спешно.
Не Ви разбирам. Какво тук става???
Нали вече казах - имате грешка!
Аха... за Вас това е може би забава...
А за мен - загуба на време (тежка).
"В скайп да пишем” (плочата върти)
Нима там името ми ще е в промяна?
Отново съща ще съм, Вие същ (уви)
в различни пътища вървиме двама!
И замлъкна. Най-после в тишина
настроих се да сетя вдъхновение…
Не се случи… Но осъзнах смисъла
на учтива форма Вие – за спасение!
Продължих по главната (във нета),
макар и без творба (невдъхновена),
макар в миг с глупостите му заета,
макар без име Красота… Спасена!
29.05.2012г
цикъл "Усмихващи случвания, случайни усмихвания"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Саманлиева Всички права запазени
