Спасителна форма
Минавах си по главната (във нета),
така спокойно и замислено вървях,
превключила на скорост римотрета,
когато поздрав странен там съзрях…
Пишеше „Здравей, как си, Красота?”
Стъписах се… За мен ли се отнася?!
Оглеждам се – тук друга няма… да!
Е, ще отвръщам (надроби си каша)
Предполагам… сте се припознали.
Не ми е името ни Красота, ни Блян...
Мама и татко друго име са ми дали,
харесвам си го (и наизуст го знам).
Така че, отминете ме, продължете
и въпросната (как беше?) Красота
на друго място Вий си потърсете...
Простете и ме извинете! Та така…
Така приключих (мислих си поне)
с въпросната, стигнала ме грешно.
Съсредоточих сетивата за… О, не!
Пак същият… И скайп иска, спешно.
Не Ви разбирам. Какво тук става???
Нали вече казах - имате грешка!
Аха... за Вас това е може би забава...
А за мен - загуба на време (тежка).
"В скайп да пишем” (плочата върти)
Нима там името ми ще е в промяна?
Отново съща ще съм, Вие същ (уви)
в различни пътища вървиме двама!
И замлъкна. Най-после в тишина
настроих се да сетя вдъхновение…
Не се случи… Но осъзнах смисъла
на учтива форма Вие – за спасение!
Продължих по главната (във нета),
макар и без творба (невдъхновена),
макар в миг с глупостите му заета,
макар без име Красота… Спасена!
29.05.2012г
цикъл "Усмихващи случвания, случайни усмихвания"
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados
