Спасителният лък
Прободи ме със нож. Повали ме -
аз желая да бъда съсечен.
Бъди ти сама властелина
на мойта съдба неизречена.
Изгори ме. Стори ме на пепел.
Като прах да политна в ефира.
Достигнах до крайната степен
на своя живот. И умирам.
Удуши ме. Ръце впий в врата ми.
Или окачи ми отгоре въжето.
В непрогледния мрак се препънах
и поемам с криле към небето.
Простреляй ме. Сякаш куршума
ще ме спаси от грях и несрети.
Не проронвай и единствена дума -
не ще ти послушам съвета.
Убий ме. Начини много -
но дали ще ти забравя лицето?
Да те обичам не искам да мога -
аз желая да бъда съсечен.
Бъди ти сама властелина
на мойта съдба неизречена.
Изгори ме. Стори ме на пепел.
Като прах да политна в ефира.
Достигнах до крайната степен
на своя живот. И умирам.
Удуши ме. Ръце впий в врата ми.
Или окачи ми отгоре въжето.
В непрогледния мрак се препънах
и поемам с криле към небето.
Простреляй ме. Сякаш куршума
ще ме спаси от грях и несрети.
Не проронвай и единствена дума -
не ще ти послушам съвета.
Убий ме. Начини много -
но дали ще ти забравя лицето?
Да те обичам не искам да мога -
със стрела уцели ме в сърцето...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени
