28.05.2007 г., 14:28 ч.

Спасителят в ръжда 

  Поезия
933 0 12
В отвъдното на мислите,
(като стаен последен дъх)
помпозен от прокисване,
тълповно сам...
                        И плъх!
... прокъсано наметнат
с последната вражда.
Наричайте ме (за удобство)
спасителя в ръжда.
Понеже съм Месия!
(Според четирима господа -
Йоан, Тома и Марко
и... не помня имена).
В оскъдното преписване
на сълзите от дъжда,
изгубен до пресипване
в спасителна ръжда,
съм всъщност Вие!
Същите!
(Без лицемерна патина)
... уж вие сте безсмъртните,
а аз съм Ксеркс във Атина.

© Николай Драгиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??