30.05.2009 г., 17:54

Спасов ден

1.4K 0 8

Грях ли стори, Небе,

че така безутешно заплака!

Три дни лееш сълзи

да измиеш кръвта

от невинни

шестнадесет гроба -

над България пак,

в свят и празничен ден,

висна

черна прокоба!

Три дни родният флаг,

в тъжен жертвен поклон,

коленичи -

отново...

Гневни Ангели -

с траурен черен воал

три дни вече

покриват небето

за души - не спасени,

поели без време

на път

в тъжен строй към

Небитието!

Моя свидна Страна -

дали тегне над теб

непонятно

жестоко знамение -

Всички земни злини

изкупуваш все Ти -

как да вярвам

във твоето

Спасение!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • С дълбок поклон!
  • Никол,не знам какво изкупваме и дали ние заслужаваме тази участ ,но знам каво е да изгубиш близък човек.Поклон пред паметта на мъртвите и пред страданието на живите!
  • "как да вярвам
    във твоето
    Спасение!"
    наистина е трудно но:

    ...не забравяй приятелю,
    дори за секунда кратка -
    добре е да вярваш на Вярата,
    защото и Тя ти вярва.
  • поклон ! а стиха ти е силен, мъката извира от душата...По празници се случват тези неща, защото българите изкупуваме кармата за гоненията на богомолците...в миналото1
  • Все по празници се случват такива трагедии, та не знам...

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...