jantreya (Валентина Шейтанова)
240 3900
6.08.2008 г., 16:25 ч.

Спешно е 

  Поезия
745 0 29
 

Спешно е!

Да отворя отново очи.

Да ги хвърля навън -

там където бушува животът.

Обезсмислих се някак.

Пак в моето гърло горчи

и не мога да спра

да се ровя

в килера на злото.

Спешно е!

Да събудя сърцето от сън.

Да разчупя обвивката,

сграбчила силата в него.

Как се случи това -

всеки цвят 

да приемам за трън?

Даже нежната дума

душата ми грубо да жегва.

Свръхчувствителна, казват,

мойта нервна система била.

Уязвима и крехка.

Цял живот с нея болея.

А ми трябваха само

чифт устойчиви,

силни крила,

за да имам небе.

Над света да летя и да пея.

Не получих крила.

Не летях досега,

а вървях.

Но на пръст над земята

отекваха моите стъпки.

Не оставях следи

върху въздуха,

просто от страх

да не би да се скъса

от моята тежест.

И в кръпки

да е пътят след мене.

А  днешният ден,

тъй несигурен  

в своето бъдеще крета.

Вместо в светли,

победни,одежди

мълчи победен

и облечен в съшити

от минали чувства парчета.

Спешно е.

Да отворя отново очи.

Да погледна красивото

светлото,

силното утре.

И не искам да вярвам

в това, че денят си личи

(и се пише сценарият негов)

от утрото.

 

                                   

 

 

 

 

© Валентина Шейтанова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??