Спестените ми стихове...
Спестените ми стихове...
Спестените ми думи се изливат
в мълчание, подобно на вода.
От извора на глътки бавни пия,
но жадна пак оставам след това.
Спестените ми ласки се събират
в юмруци, стиснати до кръв. Сама
желанието в себе си убивам,
но пак крещи безумието: "Ела!"
Спестените ми стихове са котва,
която към сърцето приковах.
Потъва натежалата ми лодка
в очите ти. Такъв те пожелах!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
