Спестените ми стихове...

Poetry » Love

2.4K 2 18

Спестените ми думи се изливат

в мълчание, подобно на вода.

От извора на глътки бавни пия,

но жадна пак оставам след това.

Спестените ми ласки се събират

в юмруци, стиснати до кръв. Сама

желанието в себе си убивам,

но пак крещи безумието: "Ела!"

Спестените ми стихове са котва,

която към сърцето приковах.

Потъва натежалата ми лодка

в очите ти. Такъв те пожелах!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

valia1771 (Ивон)

Хубав стих!

2017-05-02T15:27:30+03:00
ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

И от дядо Зем Браво!

2016-10-04T17:46:42+03:00
gerrda (Геновева Христова)

2011-01-23T01:08:39+02:00
Индиана (Криси)

"Потъва натежалата ми лодка

в очите ти...."

Ивче, не те бях посещавала отдавна, но ти знаеш моето топло чувство към теб, и че ценя творчеството ти! Не спирай да пишеш, когато те навести музата Прегръдки!

2010-07-04T14:03:54+03:00
monilia (Симеон Пенчев)

Хареса ми !
Прекрасен стих!

2010-06-24T10:34:41+03:00