Спестените ми стихове...
Спестените ми думи се изливат
в мълчание, подобно на вода.
От извора на глътки бавни пия,
но жадна пак оставам след това.
Спестените ми ласки се събират
в юмруци, стиснати до кръв. Сама
желанието в себе си убивам,
но пак крещи безумието: "Ела!"
Спестените ми стихове са котва,
която към сърцето приковах.
Потъва натежалата ми лодка
в очите ти. Такъв те пожелах!
© Ив All rights reserved.
Прегръдки!
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
