Спи Земята.
Въздухът въздиша.
Невидим шал замята,
умората съблича.
Така е уморена.
Всичко я боли.
Задъхана, сломена
от човешките вини.
Дали ни е сърдита?
Ще може ли да ни прости?
За гръдта ù пробита,
за всички злини?
Планините гърмят,
океани бушуват,
вулкани димят,
народи враждуват...
Земята търпи.
Но колко ли още ще спи...
21.5.2013
© Румяна Всички права запазени