22.05.2013 г., 10:54 ч.

Спи Земята 

  Поезия » Гражданска
5.0 / 1
580 1 1
Спи Земята.
Въздухът въздиша.
Невидим шал замята,
умората съблича.
Така е уморена.
Всичко я боли.
Задъхана, сломена
от човешките вини.
Дали ни е сърдита?
Ще може ли да ни прости?
За гръдта ù пробита,
за всички злини? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Всички права запазени

Предложения
  • Под валяка на мислите оставаш - по-плосък от премазаната птица. Кост в гърлото неспирно те задавя и ...
  • Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
  • Когато ми намигна вятърът и станахме за миг приятели, усетих, че крилата е душата ми, а с него сме н...

Още произведения »