Спи Земята
Спи Земята.
Въздухът въздиша.
Невидим шал замята,
умората съблича.
Така е уморена.
Всичко я боли.
Задъхана, сломена
от човешките вини.
Дали ни е сърдита?
Ще може ли да ни прости?
За гръдта ù пробита,
за всички злини?
Планините гърмят,
океани бушуват,
вулкани димят,
народи враждуват...
Земята търпи.
Но колко ли още ще спи...
21.5.2013
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Всички права запазени