Спи Земята.
Въздухът въздиша.
Невидим шал замята,
умората съблича.
Така е уморена.
Всичко я боли.
Задъхана, сломена
от човешките вини.
Дали ни е сърдита?
Ще може ли да ни прости?
За гръдта ù пробита,
за всички злини?
Планините гърмят,
океани бушуват,
вулкани димят,
народи враждуват...
Земята търпи.
Но колко ли още ще спи...
21.5.2013
© Румяна All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
