Колене, рамене и ръце,
а не знаем какво да ги правим.
Обитава страдалното "Не"
всяко "Да" в беззащитното тяло.
И когато отвърне очи
мисълта, че сълзата е точна,
спира правото да боли
и от съд и присъда започва.
Забавлява се само това,
за което ненужни сме с име
в нелогичен живот - обещан.
Под нозете на времето - глина.
© Бела Тихомирова Всички права запазени
Стоилов, определено в бъдещ стих, ще си мисля за въпроса ти!
Поразително приятни коментари, приятели, радвам се, че средата ни не е обстановка ❣️