Светът е стъпил върху хлъзгава спирала –
единствена връзка между вчера... и... утре.
Днес е ужасяваща неизвестност от Ада,
прегърнала човечеството отвън и отвътре.
Всичко е сведено до въпроси безбройни,
но едва ли някой знае отговорите точни.
Вестите отпреди час са остарели – спорни.
Само хаосът и страхът изглеждат безсрочни.
Една трета от човечеството грешно ще загине...
Така пророкуваха библейските пророци древни.
Глътка въздух... и следващото не ще ни отмине.
Още по-трудни ще са дните на земята последни.
А е пролет нежно синя, бяла, розово зелена,
напъпила и цъфнала с цветовете на любовта.
Нима ще бъде със смъртта и страха споделена?
Нима сме достигнали предела греховен? Нима?
Господи, нека сега е духовното ни изпитание!
То да ни върне към Истината за Вярата и Бога,
смирени, да се слеем с Божественото познание!
Можем, човече! Ти можеш! Значи и аз мога!
19 03 2020
© Надежда Борисова Всички права запазени