Mar 19, 2020, 11:54 AM

Спиралата на Ада

  Poetry
757 0 0

СПИРАЛАТА НА АДА

 

 

Светът е стъпил върху хлъзгава спирала –

единствена връзка между вчера... и... утре.

Днес е ужасяваща неизвестност от Ада,

прегърнала човечеството отвън и отвътре.

 

Всичко е сведено до въпроси безбройни,

но едва ли някой знае отговорите точни.

Вестите отпреди час са остарели – спорни.

Само хаосът и страхът изглеждат безсрочни.

 

Една трета от човечеството грешно ще загине...

Така пророкуваха библейските пророци древни.

Глътка въздух... и следващото не ще ни отмине.

Още по-трудни ще са дните на земята последни.

 

А е пролет нежно синя, бяла, розово зелена,

напъпила и цъфнала с цветовете на любовта.

Нима ще бъде със смъртта и страха споделена?

Нима сме достигнали предела греховен? Нима?

 

Господи, нека сега е духовното ни изпитание!

То да ни върне към Истината за Вярата и Бога,

смирени, да се слеем с Божественото познание!

Можем, човече! Ти можеш! Значи и аз мога!

 

19 03 2020

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...