Разлистени пирони
цъфтят в петите ми.
В червено.
Банална съм като
букет от рози.
А дори нямам бодли.
Само пирони.
И букет от
черни пътища.
Аз ли криволича
денем по тях
или те криволичат
нощем във мен...
Така и не разбрах.
Дифузия насън.
Не мога да вървя
по права линия,
но мога да изправям
наум
всичко спираловидно.
Тирбушоните...
Пружините...
Накъдрените
с ножица
краища
на панделката
от букета,
който така и
не ми подари.
© Мария Василева Всички права запазени