30.10.2007 г., 12:37

Спирали

700 0 11
 

Разлистени пирони

цъфтят в петите ми.

В червено.

Банална съм като

букет от рози.

А дори нямам бодли.

Само пирони.

И букет от

черни пътища.

Аз ли криволича

денем по тях

или те криволичат

нощем във мен...

Така и не разбрах.

Дифузия насън.

Не мога да вървя

по права линия,

но мога да изправям

наум

всичко спираловидно.

Тирбушоните...

Пружините...

Накъдрените

с ножица

краища

на панделката

от букета,

който така и

не ми подари.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...