Разлистени пирони
цъфтят в петите ми.
В червено.
Банална съм като
букет от рози.
А дори нямам бодли.
Само пирони.
И букет от
черни пътища.
Аз ли криволича
денем по тях
или те криволичат
нощем във мен...
Така и не разбрах.
Дифузия насън.
Не мога да вървя
по права линия,
но мога да изправям
наум
всичко спираловидно.
Тирбушоните...
Пружините...
Накъдрените
с ножица
краища
на панделката
от букета,
който така и
не ми подари.
© Мария Василева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
