Разлистени пирони
цъфтят в петите ми.
В червено.
Банална съм като
букет от рози.
А дори нямам бодли.
Само пирони.
И букет от
черни пътища.
Аз ли криволича
денем по тях
или те криволичат
нощем във мен...
Така и не разбрах.
Дифузия насън.
Не мога да вървя
по права линия,
но мога да изправям
наум
всичко спираловидно.
Тирбушоните...
Пружините...
Накъдрените
с ножица
краища
на панделката
от букета,
който така и
не ми подари.
© Мария Василева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
