марси (Мери Добрева)
126 104
27.08.2007 г., 15:27 ч.

Спирка 

  Поезия
491 0 8
От бързане, по пътя, остаря.
Проходени,
обувките въздишат.
Изкраченото време натежа,
макар
годините след теб да тичат.
Седни,
с душата си да помълчиш.
От чужди мисли
време не остана
ранимата и същност да приспиш
и тя сега е просто
само рана.
И като тебе бавно остаря,
под грим прикрива хлътналите
бръчки,
не се заглежда в локви
след дъжда,
маскирала подутини от пръчки.
Нормално:
трябва някога да спреш,
на крачките
агонията свърши...
В прозорец зарешетено небе
наместо близки, те очаква вкъщи.

© Мери Добрева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??