Спирка
От бързане, по пътя, остаря.
Проходени,
обувките въздишат.
Изкраченото време натежа,
макар
годините след теб да тичат.
Седни,
с душата си да помълчиш.
От чужди мисли
време не остана
ранимата и същност да приспиш
и тя сега е просто
само рана.
И като тебе бавно остаря,
под грим прикрива хлътналите
бръчки,
не се заглежда в локви
след дъжда,
маскирала подутини от пръчки.
Нормално:
трябва някога да спреш,
на крачките
агонията свърши...
В прозорец зарешетено небе
наместо близки, те очаква вкъщи.
Проходени,
обувките въздишат.
Изкраченото време натежа,
макар
годините след теб да тичат.
Седни,
с душата си да помълчиш.
От чужди мисли
време не остана
ранимата и същност да приспиш
и тя сега е просто
само рана.
И като тебе бавно остаря,
под грим прикрива хлътналите
бръчки,
не се заглежда в локви
след дъжда,
маскирала подутини от пръчки.
Нормално:
трябва някога да спреш,
на крачките
агонията свърши...
В прозорец зарешетено небе
наместо близки, те очаква вкъщи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Добрева Всички права запазени
