Спирка от... ВЕЧНОСТ
Бързо отминава деня...
... черен над мен е дъжда,
шест часа отдавна отминава
под спирка, покрита с ръжда.
Още дълго ще те чакам тук...
Под спирка, посипана в сълзи.
Вечността без теб е... студ
в очи, потънали в звездни реки.
Вятър гони цветовете похабени
на букета, вехнещ във ръката...
спомени, сред дъжд разпилени,
попиващи болката в душата.
И ето... автобус задава се в дъжда.
С усмивка излизам в студения порой,
в сърцето вече няма ръжда...
този миг е вълшебен и е... само мой.
Забързани чадъри се разперват...
хора мрачни с поглед ме измерват...
блъскат ме, нека ме ритат дори...
защо не излизаш от автобуса и ти?
Вратите тежко се затварят...
сам в дъжда отново ме оставят...
букетът пада от ръката... мокър... черен.
ОБИЧАМ ТЕ... прошепвам в миг последен
и в пороя разпервам ръце...
нека покрие моето лице...
и удави завинаги това гниещо... Сърце.
... черен над мен е дъжда,
шест часа отдавна отминава
под спирка, покрита с ръжда.
Още дълго ще те чакам тук...
Под спирка, посипана в сълзи.
Вечността без теб е... студ
в очи, потънали в звездни реки.
Вятър гони цветовете похабени
на букета, вехнещ във ръката...
спомени, сред дъжд разпилени,
попиващи болката в душата.
И ето... автобус задава се в дъжда.
С усмивка излизам в студения порой,
в сърцето вече няма ръжда...
този миг е вълшебен и е... само мой.
Забързани чадъри се разперват...
хора мрачни с поглед ме измерват...
блъскат ме, нека ме ритат дори...
защо не излизаш от автобуса и ти?
Вратите тежко се затварят...
сам в дъжда отново ме оставят...
букетът пада от ръката... мокър... черен.
ОБИЧАМ ТЕ... прошепвам в миг последен
и в пороя разпервам ръце...
нека покрие моето лице...
и удави завинаги това гниещо... Сърце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламен Йовчев Всички права запазени
