May 19, 2007, 10:03 PM

Спирка от... ВЕЧНОСТ

Poetry

1.1K 0 9

Бързо отминава деня...
... черен над мен е дъжда,
шест часа отдавна отминава
под спирка, покрита с ръжда.

Още дълго ще те чакам тук...
Под спирка, посипана в сълзи.
Вечността без теб е... студ
в очи, потънали в звездни реки.

Вятър гони цветовете похабени
на букета, вехнещ във ръката...
спомени, сред дъжд разпилени,
попиващи болката в душата.

И ето... автобус задава се в дъжда.
С усмивка излизам в студения порой,
в сърцето вече няма ръжда...
този миг е вълшебен и е... само мой.

Забързани чадъри се разперват...
хора мрачни с поглед ме измерват...
блъскат ме, нека ме ритат дори...
защо не излизаш от автобуса и ти?

Вратите тежко се затварят...
сам в дъжда отново ме оставят...
букетът пада от ръката... мокър... черен.
ОБИЧАМ ТЕ... прошепвам в миг последен

и в пороя разпервам ръце...

нека покрие моето лице...

и удави завинаги това гниещо... Сърце.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

daet (Катерина Анджи)

Добра рима, Пламене:Р

2007-05-26T15:30:03+03:00
Sirius (Пламен Йовчев)

Прозата е за ... ДЕЦАТА
а стиха е от ... ДУШАТА
Няма ... ПРАВИЛА
щом следваш ... МИСЪЛТА

2007-05-25T15:42:36+03:00
daet (Катерина Анджи)

Тогава може да се изповяда в проза, но ако е решил да е стих - трябва да спазва законите на лириката,Красимира

2007-05-24T18:11:18+03:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Много ми хареса!
Поздравления!

2007-05-20T00:57:29+03:00
daet (Катерина Анджи)

Има сполучливи метафори, но и много повторения, няма ритъм, не звучи много добре ,когато се произнася, а стихотворението трябва да е като песен

2007-05-19T23:45:12+03:00

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0