Sirius (Пламен Йовчев)
112 127
May 19, 2007, 10:03 PM

Спирка от... ВЕЧНОСТ 

  Poetry
809 0 9
Бързо отминава деня...
... черен над мен е дъжда,
шест часа отдавна отминава
под спирка, покрита с ръжда.

Още дълго ще те чакам тук...
Под спирка, посипана в сълзи.
Вечността без теб е... студ
в очи, потънали в звездни реки.

Вятър гони цветовете похабени
на букета, вехнещ във ръката...
спомени, сред дъжд разпилени,
попиващи болката в душата.

И ето... автобус задава се в дъжда.
С усмивка излизам в студения порой,
в сърцето вече няма ръжда...
този миг е вълшебен и е... само мой.

Забързани чадъри се разперват...
хора мрачни с поглед ме измерват...
блъскат ме, нека ме ритат дори...
защо не излизаш от автобуса и ти?

Вратите тежко се затварят...
сам в дъжда отново ме оставят...
букетът пада от ръката... мокър... черен.
ОБИЧАМ ТЕ... прошепвам в миг последен

и в пороя разпервам ръце...

нека покрие моето лице...

и удави завинаги това гниещо... Сърце.

© Пламен Йовчев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Добра рима, Пламене:Р
  • Прозата е за ... ДЕЦАТА
    а стиха е от ... ДУШАТА
    Няма ... ПРАВИЛА
    щом следваш ... МИСЪЛТА
  • Тогава може да се изповяда в проза, но ако е решил да е стих - трябва да спазва законите на лириката,Красимира
  • Много ми хареса!
    Поздравления!
  • Има сполучливи метафори, но и много повторения, няма ритъм, не звучи много добре ,когато се произнася, а стихотворението трябва да е като песен
  • Хареса ми!
  • и удави завинаги това гниещо... Сърце.
    ?!?! Това не го разбрах?
  • Дори да я няма сърцето е живо
    и трябва да бие,а не да унива
    защото ще дойде любов по-гореща
    и точно сърцето ще я посрешне.
  • Финалът е силен. Браво!
Random works
: ??:??