Споделена любов
Звезди изгряват в небето,
двама влюбени вървят,
лунната пътека ги огрява,
прегърнати в тъмното - мълчат.
В душите липсва мисъл за измяна,
в сърцата има място само Любовта,
всичко тръпне в изненада,
мълчат, а погледът говори.
Той иска много да й каже,
да излее чувствата сега,
но страх душата му обзема,
да не я уплаши със сериозността,
А тя усеща съдбоносните слова,
сърцето бие учестено,
корема свива се в нощта,
тя тръпне, радост я обзема.
Изведнъж мъжът събира смелост,
дъхът му спира, мигом онемява,
но все пак притаява дъх и казва:
"Обичам те! Бъди ми спътник в живота!"
Момичето щастливо го докосва
и хвърля му се на врата,
целуват се и се притискат,
и продължават още по-влюбени в нощта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
