Nov 26, 2008, 10:29 AM

Споделена любов

  Poetry » Love
1.4K 0 2

Звезди изгряват в небето,

двама влюбени вървят,

лунната пътека ги огрява,

прегърнати в тъмното - мълчат.

 

В душите липсва мисъл за измяна,

в сърцата има място само Любовта,

всичко тръпне в изненада,

мълчат, а погледът говори.

 

Той иска много да й каже,

да излее чувствата сега,

но страх душата му обзема,

да не я уплаши със сериозността,

 

А тя усеща съдбоносните слова,

сърцето бие учестено,

корема свива се в нощта,

тя тръпне, радост я обзема.

 

Изведнъж мъжът събира смелост,

дъхът му спира, мигом онемява,

но все пак притаява дъх и казва:

"Обичам те! Бъди ми спътник в живота!"

 

Момичето щастливо го докосва

и хвърля му се на врата,

целуват се и се притискат,

и продължават още по-влюбени в нощта.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...