Споделено
664
0
3
И моят свят изгуби се след тебе
потънал в две очи от синева.
Какво се случи? Мисълта - молебен
измоли дъжд след кървава сълза.
Със дланите прегърнала вината,
/онази що в душа се разрази/,
откри любов за мен - от Бог призната,
макар по нищо днес да не личи.
И тази тънка нишка, припозната,
изплете мисъл бяла чрез слова.
Загадка - от мистерии посята
разцъфна в клетките ми. И замря.
Роди се свят - различно осезаем.
Реален като допир от сатен.
Дали любов е? - питам и нехая.
Щом искаш го. Дъждът е споделен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
