23.10.2008 г., 12:44

Споделено ( На Г.)

2K 0 13
 

Знам, че е трудно, зная го, мили...

От ежедневните грижи няма време за нас.

И колкото и да опитваме, не намираме сили

да спрем летящото време дори и за час.

 

Гоним се с вятъра,

бързаме бавно,

борим секундите,

но намираме главно

само празната стая отдавна изстинала

и тъничкото щастие от седмица минала.

 

И няма да крия - страх ме е, скъпи...

Че искам, а нямам те с мене сега,

че времето с тебе сякаш отстъпи

пред друго - летящо на бързи крила.

 

Но въпреки всичко във мене намирам

не пламък, а целий пожар!

От мисли, от чувства да тръпна не спирам,

превръщайки себе си за тебе във дар!

 

И зная, любими, зная, че трудно е

да бъдеш далеч от „половината" теб.

Но в същото време най-ценно и важно е

да бъде в сърцето ти другият с теб!

 

(А ти си там, скъпи! Обичам те!)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Биляна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...