23.10.2008 г., 12:44

Споделено ( На Г.)

2K 0 13
 

Знам, че е трудно, зная го, мили...

От ежедневните грижи няма време за нас.

И колкото и да опитваме, не намираме сили

да спрем летящото време дори и за час.

 

Гоним се с вятъра,

бързаме бавно,

борим секундите,

но намираме главно

само празната стая отдавна изстинала

и тъничкото щастие от седмица минала.

 

И няма да крия - страх ме е, скъпи...

Че искам, а нямам те с мене сега,

че времето с тебе сякаш отстъпи

пред друго - летящо на бързи крила.

 

Но въпреки всичко във мене намирам

не пламък, а целий пожар!

От мисли, от чувства да тръпна не спирам,

превръщайки себе си за тебе във дар!

 

И зная, любими, зная, че трудно е

да бъдеш далеч от „половината" теб.

Но в същото време най-ценно и важно е

да бъде в сърцето ти другият с теб!

 

(А ти си там, скъпи! Обичам те!)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Биляна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...