Oct 23, 2008, 12:44 PM

Споделено ( На Г.)

  Poetry » Love
2K 0 13
 

Знам, че е трудно, зная го, мили...

От ежедневните грижи няма време за нас.

И колкото и да опитваме, не намираме сили

да спрем летящото време дори и за час.

 

Гоним се с вятъра,

бързаме бавно,

борим секундите,

но намираме главно

само празната стая отдавна изстинала

и тъничкото щастие от седмица минала.

 

И няма да крия - страх ме е, скъпи...

Че искам, а нямам те с мене сега,

че времето с тебе сякаш отстъпи

пред друго - летящо на бързи крила.

 

Но въпреки всичко във мене намирам

не пламък, а целий пожар!

От мисли, от чувства да тръпна не спирам,

превръщайки себе си за тебе във дар!

 

И зная, любими, зная, че трудно е

да бъдеш далеч от „половината" теб.

Но в същото време най-ценно и важно е

да бъде в сърцето ти другият с теб!

 

(А ти си там, скъпи! Обичам те!)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Биляна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...