Сподели ми
Обичам те, ти вече знаеш това,
а знаеш ли, че не мога да спра,
знаеш ли колко висока е тази цена,
колко непосилна става за мене тя?
Не знаеш, а нали приятели сме,
да си помагаме, когато сме и добре, и зле,
нали приятелите си споделят,
сподели ми и ти, колко много ти тежи,
сподели колко те боли да погледнеш в мойте очи,
сподели истината, не онези стари лажи,
колко близка приятелка съм ти.
Виждам, че вместо мене има друга,
виждам и тя ме спира да се боря,
тя някой ден може да е твоята съпруга,
и затова за сърцето си нищо няма да сторя.
Хайде сподели ми, вече толкова дълго те моля,
сподели ми, аз знам твойта воля.
Времето не иска да тече, обичам те,
както искрено може да обича само едно дете.
Говори ми, аз много неща ще премълча,
но повече в очите ще личат,
те, двете очи, толкова сълзи за тебе са изплакали,
а ти досега мълчиш, повече не го прави,
говори ми, с думи излекувай,
не сърцето, а усмивката ми болна на лицето,
сподели ми, приятелю,
сънуваш ли чужда нежност от нечий ръце,
сануваш ли останал белег върху твоето сърце,
белег от целувка, не от устни топли,
а от одавна изстинало сърце.
Кажи ми, не мълчи, не искам цял живот пред теб да съм на колене,
да моля за думи две, а те дори да не са "Обичам те".
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Манчева Всички права запазени
