На пейката стоеше стар човек.
Споделяше закуската си с птиците.
С треперещи ръце им хвърляше трохи
и пламъче блестеше във очите му.
За миг поспрях до тях и се замислих
какво ще стане с птичките добри,
когато немощният старец някога
склопи завинаги човечните очи?
24.10.2008
© Анна Дюлгерова Всички права запазени