7.01.2024 г., 5:54

Спокоен

678 0 0

СПОКОЕН

 

В щипките на рака съм спокоен,

вълнàта няма да ме вземе.

В робството понятие - "Достоен",

в демокрацията -"Дреме".

 

В мидена черупка съм герой,

прибоят - бъзльо. Кой му дреме!

В свободен стих е "Твой",

в технически дактил  е лема.

 

В пясъчен часовник съм зърнò,

едва ли някой ме брои.

Много важно или все едно,

дактилът анапеста ще роди.

 

 

 

 

          

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....