Спокоен

Poetry

673 0 0

СПОКОЕН

В щипките на рака съм спокоен,

вълнàта няма да ме вземе.

В робството понятие - "Достоен",

в демокрацията -"Дреме".

В мидена черупка съм герой,

прибоят - бъзльо. Кой му дреме!

В свободен стих е "Твой",

в технически дактил е лема.

В пясъчен часовник съм зърнò,

едва ли някой ме брои.

Много важно или все едно,

дактилът анапеста ще роди.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0