24.11.2007 г., 21:38

''Спокойна''

713 0 0

Слагам си слушалките,

волумето засилвам на Мах.

Затварям очи,

в небето се възнасям.

Това е по-силно от дрогата,

успокоява ме, спасява ме.

Вече не чувам гласовете,

с които живея от малка.

Така кънтят в ушите ми,

притискам слушалките,

дано музиката надвие

всичко и всеки, дано спра

да треперя или поне да умра.

След малко ще млъкнат,

но не и във мен,

остават завинаги дълбоко внедрени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЕЛЕНА ГОГОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...