24.11.2007 г., 21:38 ч.

''Спокойна'' 

  Поезия » Друга
504 0 0

Слагам си слушалките,

волумето засилвам на Мах.

Затварям очи,

в небето се възнасям.

Това е по-силно от дрогата,

успокоява ме, спасява ме.

Вече не чувам гласовете,

с които живея от малка.

Така кънтят в ушите ми,

притискам слушалките,

дано музиката надвие

всичко и всеки, дано спра

да треперя или поне да умра.

След малко ще млъкнат,

но не и във мен,

остават завинаги дълбоко внедрени.

© ЕЛЕНА ГОГОВА Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??