Спокойно, дишай
В средата е това половинчатото,
почти е есен, още не зима.
отчаяна надеждата, а лятото,
не знае дали вече ще го има.
Тълпата ли? Обича уравнените.
Онези - лудите са нежелани.
В съня ти трънче, лавата във вените,
горят с лъжа превързаните рани.
Свали ги тези дрехи карнавалните
и този грим лютив, и непотребен...
Спокойно, дишай... Факлата е палната...
А любовта е светъл път пред тебе...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ