Dec 11, 2025, 12:22 PM

Спокойно, дишай

  Poetry
90 0 0

В средата е това половинчатото,

почти е есен, още не зима.

отчаяна надеждата, а лятото,

не знае дали вече ще го има.

Тълпата ли? Обича уравнените.

Онези - лудите са нежелани.

В съня ти трънче, лавата във вените,

горят с лъжа превързаните рани.

Свали ги тези дрехи карнавалните

и този грим лютив, и непотребен...

Спокойно, дишай... Факлата е палната...

А любовта е светъл път пред тебе...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...